Следващите два часа Итън прекара с Уолш, като първо се оттегли в стаята си, а после, подтикван от съмнение да не би някой да ги подслушва, той предпочете да се разходи в градината на двореца. За тази цел се наложи да смъмри строго Оутъм, който се вживяваше прекалено много в ролята си на дворцов страж. Този път Оутъм пораженски отстъпи и остави Итън и Уолш да разчитат на своите бойни умения, при все това че те не бяха въоръжени. Итън се усети, че нервничи и може би това бе причината, поради която се отърва толкова бързо от Оутъм. Сега той се нуждаеше от още информация. Сети се, че може би ще я получи и без да се допитва до Уолш, като просто съсредоточи съзнанието си върху миналото на сър Улрих. Не му пречеше нищо да опита. Докато се движеше в крак с Уолш, той се замая и за малко да се свлече на земята, ако Уолш не бе реагирал бързо, улавяйки го за мишницата.

Итън едва сега забеляза странното географско разположение на Тържището. Той почти се сливаше с Мелветската равнина откъм едната си страна, от която Итън и Уолш пристигнаха в града, а от другата страна се спускаха дълбоки и стръмни склонове, достигащи басейна, обграждайки го отстрани. Тържището бе разположено така, че морето не можеше да се види, когато човек влизаше от изток в града. От западната си страна Тържището бе непристъпен. Чудно му се стори на Итън как този град представляваше такъв огромен търговски център, след като разположеността му в близост до морето не създаваше улеснение за придвижване на стоките. Можеше всичко да си обясни едва когато измина още десет минути път. Пред него се разкри пристанище, което се намираше югозападно от града в подножието на един почти отвесен скат.